| |
 |
зимни празници: януари: Васильовден (Василица, Василия, Сурваки,
Сурва, Сурува, Суроздру, Нова Година) - 1 януари
|
 |
 |
Този празник се отличава с богата
обредност. Това е деня на зимното слънце стоене, което го прави
подходящ за различни гадания и обреди. Обичаите, които се изпълняват
на този ден са: обредна трапеза, сурвакане, маскирани дружини
и ладуване.
Вечерята срещу Нова Година е втората
Коледна Вечеря. Традиционни за трапезата са блажните ястия. На
трапезата има пита, свинска глава, баница и пр. Питата е без шарки
и оше топла се слага на масата. След като най-възрастният в семейството
прекади трапезата, той вдига високо питата, разчупва я и дава
на всеки по едно парче: по реда на възрастта им. Баницата е с
късмети, тя се завърта три пъти и всеки взима падналото се пред
него парче. Останалата част от баницата се пази "за Богородица".
Момите и ергените запазват първия залък от парчето си и го слагат
под възглавницата си, като вярват, че който сънуват през нощта,
за него ще се омъжат (оженят).
Свинската глава е второто ястие
тази вечер. На Васильовден е единствения случай когато свинско
месо се принася и кади, на нито един друг празник това не се прави.
След вечеря събират трохите от масата
и ги хвърлят в огъня и наричат: "Хайде да се ражда: вино,
жито, коприна, тютюн и пр." Тази вечер се гадае за предстоящите
сполуки през Новата година. Това обикновено става пред огъня или
край трапезата. Ако ядките на орехите са здрави и едри, здрави
ще бъдат и домашните. Ако някой кихне на трапезата това се приема
за добър знак и на кихналия се нарича първото родило се животно
през. Пукат се и дрянови пъпки, чиято пъпка пукне и подскочи,
той ще бъде здрав и пъргав през годината. В някои села от кромида,
който е каден, нарязват на дванадесет колелца, слагат сол на всяко
и ги наричат на всеки от дванадесетте месеца. На сутринта проверяват:
ако солта от колелцето се е стопила, то този месец ще бъде дъждовен,
ако не е, времето през този месец ще бъде ясно и сухо. След прибирането
на трапезата недогорялата свещ, орехите, суровото жито и палешника
с пепелта от предишната коледна вечеря се за запазват.
Обичаят сурвакане е втората част
от празника. Той започва на зазоряване. Сурвакарите са момчета
до 10 - 12 годишна възраст. Те се събират на групички и обикалят
къщите на близки и съседи, като започват от своя дом. Всяко от
тях е има торбичка и носи задължителната за случая сурвачка.
Сурвакарите удрят с пръчката всеки от семейството, като започват
от най - възрастния, и честитят:
|
"Сурва
, сурва година,
Весела година,
Голям клас на нива,
Голям грозд на лозе,
Жълт мамул на леса,
Червена ябълка в градина,
Пълна къща с коприна,
Живо - здраво догодина,
Догодина , до амина. "
Тази
благословия не се пее, а се изрича. Тя се прави за здраве и изобилие
във всичко. В някои райони сурвакарите пеят и песни. Навсякъде ги
даряват с кравайчета, плодове, орехи, сланина и др. Друг обичай,
който се изпълнява на празника е ладуването
(дайлада, тайлада, топене на пръстени).
Църковен
празник: Св.Василий Велики, епископ на Кесария Кападокийска
(М. Азия). Негова е идеята за активно милосърдие и активното добротворство
като израз на Христовия закон на любовта и прошката. Още приживе
е обявен за "Велик".
Обредна
трапеза: варена свинска глава, баница с късмети, ошав, жито,
орехи, мед. |
|
|